Анаболни Стероиди

Тестостерон-заместваща терапия (ТРТ) – Какво трябва да знаем?

Хипогонадизъм при мъжете и тестостерон-заместителната терапия (ТРТ)

Хипогонадизмът или намалената функция на тестисите е състояние, което може да доведе до сериозни здравословни проблеми при мъжете, ако не бъде лекувано навреме. Ниските нива на тестостерон могат да водят до безплодие, импотентност, покачване на тегло, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза и депресия. За мъже с доказано ниски нива на тестостерон, тестостерон-заместителната терапия (ТРТ) е ефективен метод за поддържане на вторични полови белези и овладяване на симптомите на хипогонадизма.

Какво е тестостерон-заместителната терапия (ТРТ)?

Тестостерон-заместителната терапия включва различни методи за приложение на тестостерон: интрамускулно, трансдермално, сублингвално и букално. Общото между всички тези методи е избягването на стомашно-чревния тракт, тъй като приемът на тестостерон под формата на таблетка може да доведе до неговото бързо деактивиране в черния дроб, което го прави неефективен.

В България най-достъпен е интрамускулният тестостерон, който се предлага под формата на тестостеронови естери или тестостеронов undecanoate. В първия случай терапията се прилага веднъж на 14 до 21 дни, а във втория – на всеки 3 месеца.

Противопоказания за тестостерон-заместителна терапия

Има някои състояния, при които не се препоръчва започване на ТРТ:

  1. Непосредствени репродуктивни желания, тъй като тестостеронът потиска спермообразуването.
  2. Високи нива на хематокрит.
  3. Рак на гърдата или простатата.
  4. Палпируем простатен нодул.
  5. Нива на простат-специфичен антиген (PSA) > 4 нг/мл или > 3 нг/мл и висок риск за простатен карцином.
  6. Тежка нелекувана сънна апнея.
  7. Тежка сърдечна недостатъчност.
  8. Преживян миокарден инфаркт или инсулт през последните 6 месеца.
  9. Тромбофилия.

Как се проследяват ефектите на ТРТ?

Преди започване на тестостерон-заместителна терапия, особено при мъже над 50 години, е препоръчително да се изследва PSA и да се проведе консултация с уролог, за да се изключи наличие на простатно образувание. След започване на терапията, PSA трябва да се контролира на всеки 3 до 12 месеца. Повторна консултация с уролог е необходима, ако PSA се покачи с над 1.4 нг/мл спрямо изходните нива или ако стойността достигне над 4 нг/мл.

Симптомите на хипогонадизъм се оценяват на 3 до 12 месеца от началото на терапията и след това всяка година. Тестостероновите естери могат да имат по-големи вариации в нивата на серумния тестостерон, докато тестостероновият ундекаоат има по-стабилен ефект върху нивата.

Нивата на тестостерон се проследяват в първите 3 до 6 месеца след започване на терапията, а след това веднъж годишно, като целта е те да бъдат в средата на нормата.

Ползи от тестостерон-заместителната терапия

  1. Вторични полови белези: Терапията може да стимулира развитието на вторични полови белези като лицево окосмяване, спадане на гласа, увеличаване на костната и мускулната маса, както и на пениса при млади мъже, които не са преминали през пубертетно развитие.
  2. Подобряване на либидото и половата функция: Тестостерон-заместителната терапия води до значително подобрение на либидото и половата функция при мъже с доказано ниски нива на тестостерон.
  3. Повишаване на самочувствието и намаляване на депресията: С помощта на ТРТ, мъжете могат да забележат подобрение в самочувствието и намаляване на депресивните симптоми. Терапията също така води до увеличаване на мускулната маса и подобряване на метаболизма.
  4. Подобряване на костната плътност: При мъже с хипогонадизъм и остеопороза се наблюдава подобрение в костната плътност. Въпреки това, при висок риск за фрактури може да бъде необходимо допълнително лечение за остеопороза.

Негативни ефекти от тестостерон-заместителната терапия

Въпреки многобройните ползи, тестостерон-заместителната терапия може да доведе до някои негативни ефекти:

  1. Акне и мазна кожа.
  2. Еритроцитоза (увеличен брой на червените кръвни клетки).
  3. Потенциално установяване на субклиничен простатен карцином и растеж на метастатични тумори.
  4. Намалена сперматогенеза и фертилитет.
  5. Гинекомастия или развитие на рак на млечната жлеза.
  6. Оплешивяване.
  7. Влошаване на сънната апнея.